Представяме ви две чаровни деца Зара и Иван, които тренират спортни танци. Участвали са на различни места и имат златен медал от международен турнир в Гърция, проведен на 04.04.09 г. И двамата приемат танците, като нещо важно – тренират упорито, но за тях това е и начин да се разтоварват и забавляват. Щастливи сме, че дават едно от първите си интервюта за нас и се надяваме да чуваме все повече за тях и да се гордеем с техните постижения.
Както и се радваме, че дават пример и кураж на всички останали деца, които също могат да покоряват спортни върхове.

Зара:
Аз съм Зара Николова на 10 год. Родена съм в град Бургас, но когато съм станала на два месеца сме дошли да живеем в родния град на тате - София. Уча в 56-то СОУ „Проф. Константин Иречек” в класа на госпожица Теодора Иванова.От първи клас тренирам спортни танци в КСТ, Гардения" с главен треньор Сами Биджерано, а моята лична треньорка е Параскева Спиридонова.
В училище съм отлична ученичка, ходих кратко време на скално катерене в малкия салон по ФВС и дори на едно състезание, но танците се оказаха по-голямата страст за мен. В училище ходя на школа по изкуства (актьорско майсторство, рисуване,фокуси), която е един път в седмицата.

Иван:
Здравейте, казвам се Иван Димов.Уча в 56-то СОУ  „Проф. К. Иречек” и съм от 4 в клас с най-младата госпожа.От два месеца имам сестра. Не плаче много, а по-скоро е много кротка. През свободното си време обичам да играя на компютъра, да играя с приятели и да рисувам. Също много обичам и да танцувам. То е една трета от деня ми.

Откога танцуваш?
Зара: Танцувам от 4 години (от първи клас)!!!
Иван: От 4 години.

Кой те записа на танци?
Зара: Аз се записах, а мама и татко ме подкрепиха!
Иван: Сам реших!

Кой те води на репетиции и по участия?
Зара: И двамата ми родители, но по-често тате, защото той кара семейната кола! Мама дойде в Гърция с мен.
Иван: Ходим заедно със Зара на участия, а ходя сам на репетиции.

Къде се срещнахте с твоя партньор по танци?
Зара: С Иван се срещнахме на първия учебен ден в класната ни стая (първи клас). Впоследствие станахме партньори по танци.
Иван: В училище и по случайност станахме двойка на танците!

Весело ли е на танците?
Зара: Да! Особено, когато е най-трудно!!!
Иван: Да! Много при това.

Колко пъти в седмицата тренирате?
Зара: Почти всеки ден по 2 часа.
Иван: Четири, пет или шест пъти!

Успяваш ли да се справяш и с натоварената програма по танци и в училище?
Зара: Да! Защото в училище аз се развивам умствено, а на танците физически! Също на тренировка се разтоварвам и на другия ден съм готова за училище!
Иван: Да, успявам!

Печелили сте много награди – разкажи ни за най-важната за теб досега?
Зара: Не може да се каже, Много", защото ние не сме ходили на много състезания, но все пак имаме награди, които много ни радват!!! Най-важна за мен е наградата в Гърция. Това беше първият ни международен турнир и бяхме притеснени. Изведнъж 1-во място в Стандартните бални танци, 2-ро място в Латиноамериканските танци и за нас беше чест да вземем медалите и да се качим на стълбичката!!!
Иван: Най-важната ни награда, която сме получавали е в Гърция.

Отказваш ли се от нещо любимо заради танците?
Зара: Никога не съм се отказвала и няма да се отказвам! Щом все още тренирам спортни танци, явно от нищо не съм се отказвала! За мен е радост да танцувам и от нищо не се лишавам заради това!
Иван: Не!!!

Какъв/а мечтаеш да станеш като пораснеш?
Зара: Аз желая да имам две висши образования! За стоматолог и учителка от 1-ви до 4-ти клас. Стоматолог искам да стана, защото искам да помагам за човешкото здраве, а учителка, защото много обичам малките деца и ще ми бъде приятно да ги обучавам.
Иван: Шеф на фирма!

Пожелай нещо на българските деца.
Зара: Да са щастливи, с късмет и да спортуват, за да са здрави.
Иван: Не се отказвайте от спорта, който тренирате! Хубаво е да спортувате!

Пожелай нещо на всички, които искат да спортуват.
Зара: Да не се отказват след поражение, а да продължават да спортуват, защото рано или късно ще са на върха!!!
Иван: Не е лесно да станеш ШАМПИОН!!! Нужни са години тренировки!!!