Да си припомним още едно весело и масово забавление през зимата – пускането от стръмни хълмчета с шейни.
Навремето се спускахме волно и свободно по заснежените улици с километри, с дървени шейнички. Днес не можем да си позволим подобна веселба, първо, защото няма толкова много сняг и второ, защото улиците, дори и в малките населени места са пълни с профучаващи коли.
Не знам за вас, но вече се усещам как за 10-15 години всичко се е променило и започвам да разсъждавам като баба, която с умиление повтаря – а помните ли...
Аз помня как зимата в междучасията в кв. Лозенец се пускахме с найлони в градинката до училище и се замеряхме със снежни топки.
Сега на това място има модерна кооперация, а училището се е свило като малко сиво врабче, което не знае дали ще оцелее в тази урбанистична среда.
Днес обаче има много по-голямо разнообразие на шейнички като пластмасови кръгчета, с дръжка, намерили звучното българско име „подгъзници”, на които сядаш и се спускаш по хълма. Идеални са, когато нямаме възможност да носим обемисти шейни. А и не на последно място са леки и евтини. Може да ги мушнем в раницата и като видим приятно местенце за спускане, направо да ги извадим и да полетим стремително надолу.
По усъвършенствана версия на този вид пластмасови изделия е пластмасова шейничка – тип корито, която е удачна за малки деца, които да се пускат по полегати хълмчета.
Шейната тип – „Чук и Гек” е класика в жанра, защото има и кормило и спирачки и с нея е истинско предизвикателство и приключение да полетиш по снежните планински писти.
И безспорно сега е времето да излезем навън, да намерим подходящо място и да се спускаме кой, с каквото има и кой както може.
Весели зимни забавления!

Хвърчила и през зимата

Ледена седмица - време за кънки на лед