От 22 март, би трябвало да е започнало т. нар. „широко  обществено обсъждане”  на новия  закон за Образованието. Захващам се с него, защото, ако бъде приет във вида, в който е в момента, то ще отпадне напълно нуждата да говорим изобщо за спорт в училище. „Крепостничеството”, което се предвижда, а именно целодневното обучение на учениците от 1-ви до 7-ми клас в училище ги обрича на тотална липса на време за спорт, за почивка и качествено образование. Ама със закона се предвиждало да има повече спорт в училище, обаче видиш ли, нямало бази за това и засега нямало средства за тях: "Целодневната организация на учебния процес е много важна, защото при нея се съчетава обучението, самоподготовката, играта, за да има едно по-пълноценно развитие на децата."  - това звучи прекалено добре за да е истина... и ето  доказателство за това: "Надявам се да има и повече условия за спорт в училище", посочи Фандъкова. Странно е как ще съчетаваш спорт в училище, където няма условия за това?! А самоподготовката, когато около тебе тичат, говорят, смеят се, замерват се и род подобни дейности извършват още 40 твои съученици ми се вижда обречена на провал!!!! Кажете ми кое е онова дете, което ще мисли за спорт, още повече за професионален, когато може да излезе и да изпафка поредната цигара в двора на училището си, да строши някое стъкло, да олющи фасадата или пък да я изрисува?!?! От какво да бъде привлечено – от отегчената си учителка пред пенсия, която си допълва хонорара с часовете му по физическо?!
Доколкото знам от обща култура, в две от страните, които взеха най-много медали на изминалата зимна олимпиада – Канада и САЩ, спортът в училище е поверен на т.нар. “coach”. И тази думичка има магически заряд за учениците – треньорът е дори повече от учителя в някои случаи – човекът, на който можеш да разчиташ, когато имаш лични проблеми; човекът, който ще те потупа и ще ти каже, че на теб разчита за да има тим; човекът, който ще е безкрайно откровен, когато не се справяш.
Какво се получава на практика в България – спорт в училище има там, където са останали последните живи ентусиасти от времето на социализма... Обезверени от липсата на заинтересованост и разбиране както от министерство, така и от общини и родители, учителите ни по физическо възпитание развиват спорт, ако това е призванието им. И вместо да им се помогне и спортът да залегне в учебната програма, часът по физическо е времето в училище, за което родителите вадят фалшиви извинителни медицински бележки и освобождават децата си от страх да не се препотят и да наситнат!!!! Нямам подходящ емотикон, който мога да сложа тук, но горното е факт.
И така стигнахме до момента, в който търсим причините, поради които родителите биха записали децата си на масов спорт........ най-логичните от тях са: здравето, доброто и хармонично физическо развитие и алтернатива на наркотиците и хулиганството. И всеки тайно се надява – треньорът да открие онзи талант, заради който цяла България ще плаче на фона на химна ни... И след като последният нюанс на тази красива картина е угаснал идва въпроса: а кога да го водя на тренировки?!?!?!
Може би една част от нас родителите, поради горните причини, се зарадвахме прекомерно на инициативата на Българска федерация по ски под надслов „Научи се да караш ски”. Инициатива, с която се очакваше ВСИЧКИ желаещи деца от софийските училища между 1-ви и 4-ти клас да карат ски в продължение на 4 дни на Витоша в началото на тази година. Наточихме зъбите, пардон кантовете на ските и...ии.....иии.......ъъъъъъъ сред неясни брътвежи и оправдания и взаимни обвинения между федерацията, министерството на спорта и регионалния инспекторат по образованието, на ски отидоха нито всичките желаещи, нито от всички училища. Но това не попречи на федерацията да стартира кампанията с фанфари и нямаше дори и намек за извинение към всички онези малчугани, които останаха излъгани в очакванията си да карат ски тази година. Всъщност нито една медия, с изключение на сайта az-sportuvam.com и econ.bg не даде гласност на тази излагация на федерацията.
Вярно е, че е задължение и на родителите да водят децата си на ски, но при такава учебна програма, в която учениците трябва да изучат световната история едва ли  не в 1 учебен час, аз лично не искам да ангажирам сина ми събота и неделя със спорт. Поне на този етап. Той е първокласник и вече е толкова преуморен, че изминалия уикенд прекара почти 30 часа в сън. За мен решението е спортът да влезе в училище!!! Масовият спорт!!!! Защото, ако никой не обръща внимание на предупрежденията на лекари, то аз ще го напиша с главни букви: В БЪЛГАРИЯ ИМА СЛУЧАИ НА 5-7 ГОДИШНИ ДЕЦА С ДИАБЕТ ІІ-ри ТИП, ПРИЧИНЕН ОТ ЗАТЛЪСТЯВАНЕ!!!! Случаите се увеличават... 
Ще завърша с това, което почнах – новият закон за образованието – дано да не стане поредната причина, която ще накара майките да излязат на протести. Дайте свобода на децата ни, научете ги от малки на отговорност. Задължителното в каквато и да е форма винаги е било повод за противопоставяне!!!!

/Ще се радваме да чуем всяко едно мнение на родители, учители по физкултура, ученици и всеки, които има отношение към бъдещето на нацията./