Днес ще ви представим Нина Вълчева, която живее от 15 години в Холандия и е очарована от цветовете, хармонията и спокойствието на такъв космополитен град като Амстердам. Попитахме я за приликите и разликите със София и тя разказа много интересни неща за холандските училища, масовия спорт и ежедневието там.

Като се започне с раждането във вода, струва ми се, че всичко е много по-различно от онова, на което ние сме свикнали и наричаме „градско ежедневие”.

Направи ми впечатление, че Нина се изненада на думата „масов” в комбинация със спорт, там изглежда, че е съвсем нормално да караш колело до работа, или пък да се придвижваш с ролкови кънки, както и всяка организация да осигурява на служителите си база и възможности да спортуват.
Ето накратко впечатленията на Нина!

Откога  живеете в Холандия?
Октомври 1994 г.

Как попаднахте там?
Дълга история: Невъзможността да върша това което  искам, невъзможността да живея където искам и невъзможността да бъда с когото искам..... ме докараха до състояние, което единствения правилен ход беше „да променя гледната и отправна точка”. След един неуспешен опит да заживея и уча в друг град на България, направих кратко разучаване реших да стана Au Pair за няколко месеца в Амстердам, град, в който никога не бях ходила и не познавах никой друг холандец освен Ван Гог... това приключение отне (засега)15 години.

Какво ви впечатли най-много в Амстердам?
Цветовете и  настроението на града! Анонимността. Космополитността. Чувството, че съм в световна столица, в която живота ври и кипи и в същото време усещането, че все едно съм на село, защото Амстердам е безкрайно малък и живота някак е ‘на улицата’. Смесицата от култури. Стори ми се прекрасно място да бъдеш млад.

Изпитвате ли носталгия по родината, какво ви липсва?
Огромна носталгия! Липсва ми най много ‘заедността’ на хората, начина, по който всички се ангажират със съдбите едни на други, съпричастността, чувството за хумор, миризмите, температурата, красотата, шовинизма на българина... много неща.

С какво се занимавате в Амстердам?
Винаги съм  циркулирала в сферата на здравеопазването. Преди: родилна помощ. Сега работя в психиатрията: имам неизвестната в БГ професия: арт терапевт и работя в клиника за хора с разстройство на личността.

За какво мечтаехте като дете?
Да пътувам, да стана лекар, ветеринарен лекар, да имам деца и кучета и да мога да правя, каквото си искам!

Харесвате ли холандското образование?
Дъщеря ми, която  е на 7 г. и вече е в 3-ти тукашен клас (защото училището започва на 4г.) постепенно ме въвежда в света на основното образование. Да, безкрайно съм ентусиазирана за всичко досега.
А 4-те години арт терапия бяха най-интересните и предизвикателни години в живота ми, в които начинът ми на мислене трябваше да се обърне на 360 градуса, ако исках да продължа да уча. Просто трябваше да се науча да мисля, да имам мнение, да създавам концепции и да ги защитавам...Това не беше лесно за току-що излизащ от социалистическата мелница млад учащ, с вечно намалено поведение за имане на мнение.

Какви са приликите и разликите с българското образование?
Разлика има  например в това, че тук има ‘вертикалните  групи’, (още от детската градина  е така) тоест децата в класа  не са на една и съща възраст. Положителното  на това е,  че развива качества, които  в друг контекст не знам дали биха се развили по същия начин. Детето ти се учи да бъде отговорно и съпричастно към трудностите на по малки от него деца. А когато твоето дете е най малко.....му се назначава ‘другарче’, което е 1-2 години по голямо и то се грижи за него, помага му да си сложи шала и шапката и да си закопчее копчетата, притичва се на помощ ако има кавги, вика учителката и пр. Нещо като ангел хранител - хахаха.
Друга разлика  е , че ‘класикалните’ уроци (тоест  целия клас е съсредоточен над учителката, която разказва урок) са процентно много малко. Класът е разделен на групички и всяка група работи над някаква тема. Моето дете учи в „Далтон” училище. Най-важният принцип на Далтоновото образование е, че детето има избор и трябва само да си направи план какво ще учи тази седмица, в понеделник си избира предмети и занимания...(Разбира се от определени и дадени задачи.) и съответно е само отговорно до петък да си е изпълнило плана. 

Има ли масов спорт в Холандия?
Масов? Много хора спортуват, да.

Смятате ли, че днешните деца в Холандия имат достатъчно време за спортни занимания?
Абсолютно!

Как спортуват хората в Холандия, какво и кога?
Каквото си искат. Масово: колоездене, тъй като е масово превозно средство. Всеки има в  къщата си ролери и зимни кънки. Това са двата най-силни национални спорта. Почти всички инстанции, в които съм работела са зачислени към някаква спортна зала за кондишън, много колеги отиват след работа 30 мин. -1ч. да потренират. Тези с по големи деца разбира се. Аз тичам в къщи да приготвя вечеря и сложа деца в леглата. Иначе плуване, гребане, джогинг, езда, футбол, хокей, йога... са популярни.

Какво спортуват децата ви и какво бихте искали да спортуват?
Дъщеря ми ходи на плуване от 2,5 години насам, веднъж седмично. От 8 годишна възраст може да започне с езда, което много иска. Иска да тренира и футбол и да ходи на капуейра. Като си вземе всички плувни дипломи, ще реши какво точно ще спортува след това.

Как е организиран спорта в училищата в Холандия?
Веднъж седмично в училище имат физкултура. Направено е така че всеки месец има различна тема (някакъв вид спорт). Всеки месец преподавателите по физическо са различни, рекламиращи собствения си спортен клуб, опитващи се да ентусиазират децата за собствения си спорт. Напоследък сме имали: спортна гимнастика, стрийт денс (почти акробатика) и джудо.

Вие самата имате ли време за спорт?
Колоездене и  ролери... така се придвижвам от едно на друго място.

Какво спортувате и как се поддържате в такава добра физическа форма?
Главният спорт  за мен е тичане след деца.

Разкажете нещо повече за раждането във вода?
Най-краткият отговор  е: Родих и двете си деца във  вода, прекрасни здрави бебета.
Защо го направих? Защото четох за това (от там си събрах аргументи), асистирах 3 абсолютно успешни  водни раждания (по време на акушерския си период), което пък ми даде кураж, също и защото Холандия е шантава страна, в която бебетата се раждат в къщи и имаш право на избор от всякакво естество. В нашия случаи: музика, а таткото беше и той в специално инсталираната за целта в хола вана. Лекарят беше от външната и страна разбира се. Наистина ражданията са едни от най щастливите мигове в живота ми! Но едва ли е заради ваната точно. Ваната (температурата и чувството за безтегловност) направи процедурата приятна и поносима, и някак си съвсем естествена, и за мен и за бебето.

Какво ще пожелаете на спортуващите?
Да не пушат! (хахаха!)