Име: Георги Фунтаров
Дата на раждане: 20.02.1993
Град: София
Спорт: Баскетбол
Клуб: Лукойл Академик
Любим номер: 6

Георги Фунтаров е част от юношесткия национален отбор на България по баскетбол, който преди месец постигна най-големия успех за страната в този спорт през годината. 16 годишните баскетболисти станаха европейски шампиони в дивизия Б и от догодина ще играят в елитната дивизия А. Там ще срещанат най-силните тимове на стария континент.

Успяхме да разговаряме с Георги дни преди той да отлети за САЩ. След Европейското първенство той е получил много оферти от европейски клубове, където да продължи кариерата си. Той обаче предпочита да пробва късмета си в САЩ, където се играе най-добрият баскетбол и паралелно може да получи добро образование.

Опиши се с три изречения:
Обичам предизвикателствата.
Не се страхувам да пробвам нещо ново.
Когато започна нещо винаги го постигам и никога не се отказвам

На каква възраст започна да се занимаваш със спорт и къде?
Започнах на 11 години в баскетболен клуб Славия.

Как избра клуб и треньор?
Започнах да тренирам баскетбол случайно. Една треньорка от Славия дойде в училище и ми каза да отида да се пробвам. Тренирах там 2 години. След като отидох на първото си републиканско първенство, започнах да харесвам баскетбола все повече и повече. На следващата година, малко преди да се разпадне напълно баскетбалният Славия, ме поканиха в Лукойл и се преместих. Тогава те бяха най добрите.

Относно треньорите - в Лукойл бях при много добри треньори, всички са ми помогнали много. Явор Аспарухов е един от най-добрите треньори, които съм имал. Той много помогна за развитието ми, както Данчо Колев и Мирослав Ралчев.

Кога осъзна, че това вече не е игра, а искаш да бъде твоя професия?
Когато бях на 14 години. Разбрах, че искам сериозно да се занимавам, а не само да играя за забавление.

Имаше ли нещо, което да те притеснява в началото? Моменти, когато си решавал, че няма смисъл да продължаваш?
Първият път, когато отидох на тренировка, въобще не ми се ходеше и си мислех че е нещо което ще ми е скучно и няма да ми хареса. След първата тренировка, когато опитах и видях какво е, разбрах че е много забавно и наистина ми харесва.

Разкажи за ролята на семейството? Промени ли то своия начин на живот заради твоята кариера?
Малко родители идват на всеки мач. Моите винаги са били в залата и постоянно са ме подкрепяли. Те винаги са ми казвали, че сам трябва да вземам решенията. Ако искам баскетбол - те ще се съгласят, ако реша, че повече ме влече някой друг спорт - те ще ме подкрепят. Никога не са ме карали на сила да ходя да тренирам, както доста родите правят и е много грешно спред мен.

Как съчетаваш спорт и оразование?
На втората година в Лукойл разбрах, че искам да тренирам сериозно. До тогава учех в СМГ(математическата гимназия), но се преместих в училище, кадето можех да уча индивидуално, за да мога да тренирам по 2 пъти на ден.

Разкажи как протичат тренировките ти и как се възстановяваш?
Тренировката винаги започва със загрявка, която е около 30 минути. После задължително се прави стречинг и после вече в оставащото време се правят упражнения в зависимост за какво е определената тренировка. Тренираме дрибал,стрелба и други. При по малките тренировките са по различни. За въстоновяването нищо осбено - повече спане за да имам сила.

Спазваш ли някакъв режим и лишаваш ли се от нещо заради спорта?
Режим не точно, всичко е до самоконтрол. Например винаги гледам да си легна рано, за да мога да се наспя. Но никой не ми стои на главата за да ме проверява или нещо подобно. Иначе има доста лишения заради спорта. Много често ми се е случвало да искам да изляза с приятели, но да имам тренировка и да не мога да отида с тях. Но аз мисля, че спортът дава повече от колкото взима. От спорта съм получил много повече хубави моменти от колкото съм пропуснал. 

С какво помниш първото си състезание?
Не бях свикнал толкова много хора да ме гледат. За мен беше ново, но много лесно се свиква. Дори е много приятно.

А първата покана от националния отбор?
Видях, че когато си заедно с много играчи, които са вече еднакво добри и дори някои по добри от теб е много трудно да блеснеш.

Какво липсва у нас, за да могат младите състезатели да достигат тавана на възможностите си?
В България има много таланти, но повечето нямат хъс да тренират. Почти всички си мислят "аз сега съм по-добър от другите и мога по-малко да тренирам, като ме настигнат ще започна да тренирам пак и ще съм много по-добър". Това е голяма грешка. Също така има доста места, където никой не обръща достатъчно внимание на талантите - не им се дава шанс. Във всички страни, където има добър баскетбол, когато се види, че има талантлив играч той винаги бива вземан при по-големите. Това и в България го правят понякога, но разликата е че в другите страни не само ги взимат но и ги пускат да играят (не само 5-6 мин). Това може би е едно от най-важните неща, които не се правят в България.

Кой е най-големият ти успех до сега?
Със сигурност е спечелването на Европеиската титала за Б дивизия до 16 години, която спечелихме с националния отбор през август месец. Това беше уникален турнир за мен. Беше ми първото европейско, дано да има още за напред. В България - републиканската титла с Лукойл.

Твоята цел в спорта? Какво те мотивира?
Аз винаги съм си поставял цели, които изглеждат недостижими. С времето разбираш, че всичко е вазможно. Човек е голям, колкото са мечтите му. Преди 2 или 3 години имаше Европейско първенство за Б дивизия до 16 години в София. Тогава аз мечтаех да съм на мястото на някой от онези играчи, които спечелиха. Това ми изглеждаше на светлини години от мен. Но ето, че няколко години по късно аз съм на тяхно място.

Какво ти дава спортът, което друго занимание не би могло?
Спортът те прави по-силен за живота, нещо което няма как иначе да разбереш. Спортът те кара винаги да искаш да си първи във всичко, спортът те прави победител. Спортът дава нещо, което не може да се опише. Да станеш първи е нещо много велико. Чувстваш се на върха на света. Няма по-щастлив момент в живота ми.

По какъв начин ще насърчиш малките да се захванат със спорт?
Мога да им кажа да пробват, защото ако не опитат само могат да загубят. Забавно е. Годините в които аз започнах да трениам са най-хубваите ми в спорта - просто отиваш и играеш заради самото чувство и не искаш да свърша никога. Самата игра ще ви завладе.