Днес започва Европейското първенство по волейбол за жени. За това е логично да Ви запознаем с бъдещето на българския волейбол при дамите. Габриела Цветанова е от момичетата, които завоюваха за България четвъртото място на Световното първенство за девойки в Мексико през това лято. Най-значимото постижение за детско-юношесткия ни спорт за годината.Сигурни сме, че интервюто с Габи ще запали още повече деца по волейбола.

Визитка:
Име: Габриела Цветанова
Дата на раждане: 11.04.1991
Град: София
Клуб: ЦСКА
Любим номер: 9

- На каква възраст започна да се занимаваш със спорт и къде?
- Бях на 12 г. и започнах в ЦСКА, където играя и днес.

- Как избра клуб и треньор?
- На 12 г. нямах никаква представа от волейбол, интересите ми нямаха нищо общо със спорта. Една вечер при мен дойде Георги Драганов, поговорихме си и на следващия ден ме заведе при госпожа Верка Николова в ЦСКА. Така се запознах и с приятелите си треньорки – Катя Марашлиева и Мария Минева.

- Кога осъзна, че това вече не е игра, а искаш да бъде твоя професия?
- Вече 7 г. се занимавам с волейбол. В самото начало не се бях замисляла какво ще стане в бъдеще, но с всяка изминала година все повече и повече се влюбвах в този спорт. Така вече след 7 г. съм напълно сигурна, че ще работя това, което обичам.

- Имаше ли нещо, което да те притеснява в началото? Моменти, когато си решавала, че няма смисъл да продължаваш?
- Както всяко начало така и моето беше много трудно, много тежки тренировки, получих и някои контузии, които трябваше да се лекуват по няколко месеца, но в тези моменти семейството ми ме подкрепяше, за което съм им много благодарна и така заедно се справяме с тежките моменти.

- Разкажи за ролята на семейството? Промени ли то своя начин на живот заради твоята кариера?
- Беше трудно, докато свикнат с мисълта, че спортът е моя живот. Аз съм от София и не се е налагало да се местим, въпреки това че живея с родителите си, времето, което прекарваме заедно е много малко, повечето време прекарвам в залата, все още ходя на училище и ми остават много малко сили и време да си бъда вкъщи.

- Как съчетаваш спорт и образование?
- Не е лесно, но за сега се справям успешно.

- Разкажи как протичат тренировките ти и как се възстановяваш?
- Цялата седмица тренираме по 2 пъти, само в неделя почиваме. Много обичам да спя на обяд между тренировките, а пък вечер след втората тренировка обичам да излизам със семейството ми или с приятели. Обичам да съм заобиколена от хората, които обичам. Те ме зареждат положително.

- Спазваш ли някакъв режим и лишаваш ли се от нещо заради спорта?
- Строг определен режим нямам, гледам да не стоя до късно вечер, разбира се има някои храни, които обичам, но избягвам да ям. И да, лишаваш се от личния си живот. Спорт и личен живот – това е несъвместимо. Спомням си, когато бях по-малка, всички играеха пред блока, а аз отивах на тренировка, но това са рисковете на професията. :)

- Кое е най-важното в изграждането на отношения със съотборниците?
- Общата цел обединява, винаги трябва да гледаме в една посока, така че имаме и колективен отбор. Без колектив в нашия спорт не става. Там сме 12 човека, за да си помагаме!

- С какво запомни първото си състезания?
- Ами честно казано не си спомням.

- А първата покана от националния отбор?
- Беше преди около 4 години, може би и повече, тогава сегашният ми треньор Атанас Петков ме повика в националния отбор, тогава бях с по-големите и бях в разширения състав, следващата година събраха национален отбор за нашия набор 90-91 и тогава вече бях в основния състав.

- Какво липсва у нас, за да могат младите състезатели да достигнат тавана на възможностите си?
- В самото начало, когато децата започват да тренират, това е ключовия момент, изискват се много консумативи като екипи за тренировка, маратонки, осигуряването на транспорт и много други дребни неща, за някои родители това са големи пречки, защото в днешно време животът става все по-скъп и ако клубовете не предприемат нещо, с което да облекчат родителите, ще изпуснат много талантливи дечица. Напоследък по-младото поколение има много по-различни виждания и все по-често засичам деца по-малки от мен по улиците, кафенетата и компютърните клубове. Трябва да се предприеме нещо и да се опитаме да вкараме тези деца в залата. Има избор от спортовете, но за съжаление няма желания.

- Кой е най-големият ти успех до сега?
- Тази година в девическия национален отбор станахме Балкански шампиони и четвърти в света. С клубния ми отбор – ЦСКА през 2008 г. направихме дубъл – станахме шампиони и взехме купата на България.

- Твоята цел в спорта? Какво те мотивира?
- Просто правя това, което обичам и харесвам.

- Какво ти дава спортът, което друго занимание не би могло?
- Спортът дисциплинира, кара те да пораснеш много по-бързо от връсниците си, също така много моменти – както щастливи, така и тъжни.

- По какъв начин ще насърчиш малките да се захванат със спорт?
- Спортът дава много, но и взема много. Нека децата сами решат дали ще се отдадат напълно на играта.

Фото: Личен архив